Автоклавът представлява апарат, който е предназначен за стерилизация с помощта на комбинация от висока температура и налягане. При медицинския инструментариум и различните хигиенни и превързочни материали обикновено се използва температура от 121 или 134 градуса по скалата на Целзий. Работното налягане на всички видове автоклави обикновено е 0.22 MPa или 2.2 атмосфери. Това са минималните стойности на налягането - при превишаването им проблем няма, но ако налягането е по-ниско, проблем има - няма да се осъществи ефективна стерилизация. Работната температура трябва да се поддържа в сравнително тесни граници - при нейното понижаване отново няма да има ефективна стерилизация, а при повишаване ще се повреди инструментариумът и мекият материал. При така описания режим се унищожават всички възможни микроорганизми - бактерии и вируси, като това се случва както по отношение както на спорите, така и на вегетативните форми. Всички физични параметри на автоклавирането са описани в европейския стандарт за стерилизация EN 13060.
Освен в медицината, автоклави се използват и в хранителната промишленост, химическата индустрия и разбира се, във фармацията и при производството на медицински изделия. Повечето модерни козметични студия (както и много такива за татуировки) напоследък също закупуват автоклави - там се извършват на практика инвазивни хирургични манипулации с всички рискове, произлизащи от това. Проблемът е че хемотрансмисивните инфекции са като цяло едни от най-опасните в човешката патология - HIV, хепатит В, кримска хеморагична треска, Ку-треска и много други; при развитие на едно такова заболяване смъртността е доста висока и това изисква съответната профилактика на инструментариума.
Съществуват и други методи за стерилизация - чрез облъчване с йонизиращи лъчения (предимно от гама - спектъра) и чрез престой в среда с етиленов окис, който действа бактерицидно. Тези методи обаче са приложими единствено в промишлени условия, тъй като необходимата за тях апаратура е с голям обем, висока цена и изисква ежедневно закупуване на консумативи. През последните няколко десетилетия много големи болници също започнаха да прилагат така наречената газова стерилизация; в амбулаторни условия обаче закупуването и инсталирането на подобен апарат е до голяма степен безсмислено. В близкото минало в кабинетите по дентална медицина се използваха и сухи стерилизатори - при тях инструментариумът се загрява до 160 или 180 градуса по Целзий без приложение на водна пара под налягане; в много отдалечени региони на България и по света подобни устройства се използват и до днес. Те обаче повреждат и амортизират инструментариума, а и са тотално неприложими при меките материали - памук, марли и бинтове. Поради това към днешна дата при регистрацията на ново лечебно заведение по закон се изисква наличието на автоклав; при липса на такъв в някои случаи е възможно да се регистрира медицинската практика и след представяне на договор с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума в наличния там автоклав.
Компанията Ралев Дентал АД предлага на българския пазар автоклави още от момента на основаването си през 2007 година. През 2009 година беше въведен регулативен стандарт, който изискваше задължителното наличие на автоклав във всяка една дентална практика (или споменатият вече договор за стерилизация с лечебно заведение с наличен такъв), поради което търсенето на апаратура от този тип се увеличи многократно. Според нашите разбирания промените би следвало да се случват по естествен начин, а не чрез намесата на корумпирани регулаторни органи; в този случай обаче регулацията просто ускори естествения процес на подмяна на морално остарелите сухи стерилизатори. Автоклавът представлява едно доста по-надеждно решение за осигуряване на ежедневната стерилизация и инфекциозен контрол; той позволява опаковането на инструментариума и превързочните материали в херметични опаковки, които дават възможност за трайно съхранение на стерилния продукт. Сухият стерилизатор не дава тази възможност - при температура от 160 градуса опаковъчната хартия се овъглява и не е в състояние да съхранява инструментариума надеждно пакетиран.
Ако желаете да получите повече информация за наличните автоклави към момента, можете да се обадите на телефон 0899 129897 или да отправите запитване по електронна поща на адрес ralev_dental@abv.bg, office@ralev-dental.bg или support@ralev-dental.bg. Обикновено нашият екип успява да отговори на всички въпроси в рамките на един работен ден.
Снимка на автоклав с правоъгълна стерилизационна камера. Въпросът за геометричната форма на камерата е донякъде философски - какъвто е и въпросът за това дали русите или червенокосите жени са по красиви и дали трябва да се пие бяло или червено вино. От чисто конструктивна гледна точка кръглите камери са доста по-добри - при тяхното производство не се налагат заваръчни шевове върху металния лист или те са значително по-малко. Всяка една заварка на съд под налягане представлява потенциална рискова зона за разкъсване при повишаване на налягането, което може да има разрушителни последици по време на работния цикъл. Освен това цилиндричните камери се припокриват идеално с формата на барабаните на Шимелбуш - въпреки че днес те се използват много по-рядко. Правоъгълните камери, една от които е показана на горната снимка, са идеални за автоклавиране на всякакви кутии за инструментариум с форма на паралелипипед - а именно такива са повечето имплантологични сетове и различни набори с хирургични инструменти за различни области. В правоъгълна камера идеално могат да се подреждат опаковани инструменти без кутия - пространството на автоклава може да се запълни максимално плътно. Следва да се има предвид че колкото повече празно пространство има, толкова по-ефективна ще бъде стерилизацията - достъпът на водната пара до различните зони между инструментите е улеснен когато автоклавът не е препълнен.
Налице е съществена разлика между процесите на почистване, дезинфекция и стерилизация. Много хора бъркат тези три понятия, но те са доста различни по своята същност. При процеса на почистване се премахват видимите замърсявания - различни белтъчни материи, прах, талк от ръкавици, както и всякакви неорганични замърсявания. Това представлява важна стъпка при ежедневната поддръжка на инструментариума и хигиенните материали във всяко едно лечебно заведение, тъй като без да се почисти който и да било предмет не е възможно да се осъществи неговата стерилизация. При наличие на каквито и да било замърсявания по повърхността и загряване до висока температура материите се фиксират, а впоследствие и се овъгляват - което поврежда инструментариума и го прави опасен за оперативното поле. Както е описано поетично (или прозаично) в един стар учебник по хигиена - не съществува нещо такова като стерилна мръсотия. Напоследък на пазара се предлагат и машини за измиване на инструменти преди стерилизация, които на практика по нищо не се различават от обикновените съдомиялни машини; ефективността им обаче е безспорна, спестява се много време, а качеството на почистването е отлично.
При процеса на дезинфекция се убива част от микроорганизмите - предимно техните вегетативни форми, докато по-голямата част от спорите остават. Това не осигурява пълна стерилизация, но до много голяма степен осъществява инфекциозен контрол - вероятността от контаминиране на оперативните рани и развитието на вътреболнични инфекции като цяло намалява в пъти. По тази причина във всички лечебни заведения по света ежедневно се прилага щателна дезинфекция на всички повърхности, които е невъзможно да се стерилизират - мебели, дограма, подове и стени. Тъй като не съществува толкова голям сух стерилизатор или автоклав, който да може да стерилизира цяла сграда, при повърхностите се използва дезинфекция - измиване с различни разтвори с антисептични свойства. Освен това се прилага и дезинсекция и дератизация - унищожаване съответно на насекоми и плъхове, като в хигиената често се използва абревиатурата ДДД - дезинфекция, дезинсекция, дератизация. Това се извършва във всякакви сгради и помещения - жилищни, промишлени, складове, производствени халета и всякакви други. При лечебните заведения ДДД следва да бъде особено стриктна, тъй като рисковете по отношение на човешкото здраве са най-високи. През последните десетилетия и особено по време на пандемията от коронавирус навлязоха и някои физични методи за деизнфекция - йонизиращи лъчения, които са предимно в ултравиолетовия спектър и се излъчват от така наречените бактерицидни лампи.
При процеса на стерилизация се унищожават всички микроорганизми. След добрата дезинфекция инструментите и мекият материал трябва да преминат през стерилизация. За да бъде стерилизацията ефективна, автоклавът трябва да достига достатъчно висока работна температура, а също и високо налягане - единствено тази комбинация осигурява пълното унищожаване на всички микроорганизми.
При избора на автоклав е от съществено значение зъболекарят или медикът, който ще го използва, да бъде надеждно информиран за особеностите на различните класове, които са налични на пазара - N, S и B. Тази класификация е съобразно европейския стандарт EN13060. Всеки от тези видове притежава различни характеристики и възможности. През последните две десетилетия цените на стерилизационната апаратура намаляха значително, така че може би закупуването на по-евтин автоклав донякъде не е оправдано - рисковете при по-ниските класове са значителни и в много страни по света те дори са забранени за употреба в лечебните заведения. От друга страна технически опростената апаратура е лесна за експлоатация и дава много по-рядко технически дефекти, поради което също намира приложение и в много държави продължава да се предлага на пазара.
Автоклавите от клас N се наричат също и автоклави с гравитационно изтласкане. Те са технически опростени и съответно се предлагат от производители и вносители на най-ниска цена. Буквата N означава naked solid products - солидни, неопаковани продукти. Тези апарати функционират на принципа на изтласкането на пара - тя навлиза през долната част на камерата и изтласква въздуха през нейната горна част. Поради това този метод не е толкова ефективен при премахването на въздуха от камерата, както това се случва при моделите от по-висок клас. Автоклавите от клас N са подходящи за непорьозни, твърди предмети, които не изискват опаковане - най-често метален инструментариум. Поради това автоклавите от клас N намират изключително широко приложение - в дентални практики, ветеринарномедицински кабинети, козметични центрове и студия за татуировки. В операционни зали и болници те се използват принципно по-рядко, но могат да бъдат отлично допълнение към автоклава от по-висок клас - например при наличие на стандартен набор от хирургични инструменти, който се използва за рутинни планови оперативни интервенции. След всяка операция този набор е възможно да се стерилизира без опаковане и само след измиване, което спестява доста от работното време и не изисква значителни усилия от страна на помощния персонал. Санитарките всъщност са доста щастливи, ако в операционната има поставен автоклав от този тип, тъй като полагането на усилия не е сред любимите им дейности - поне не и в българските болници. Обемът на камерата на автоклавите от клас N обикновено е между 7 и 80 литра, като най-често срещаните настолни модели са с обем 17 - 23 литра; по-големите обеми са доста удобни за операционни за коремна хирургия и ветеринарни клиники. По-новите модели вече имат и микропроцесорно управление с дисплей (LCD или LED) за показване на температура, налягане, време и алармени кодове. Обикновено камерата е изработена от неръждаема стомана. Зареждането с дестилирана вода е ръчно или автоматично. По-новите модели също така имат автоматичен цикъл на сушене - обикновено чрез нагряване на камерата, а не чрез вакуумна помпа. Металният инструментариум обаче на практика не изисква сушене. Безопасността изисква монтиране на предпазни клапани срещу свръхналягане, блокировка на вратата и термозащита. Всички съвременни електроуреди, които работят под налягане, вече имат и съответните предпазни клапани - при неконтролирано повишаване на налягането в работната камера клапанът се активира и го изуска към атмосферата. Някои модели разполагат с USB порт или вграден принтер за принтиране на протоколи от стерилизацията.
Предимствата на автоклавите от този тип са очевидни - бърз работен цикъл, по-ниска цена, лесна експлоатация. От чисто техническа гледна точка колкото по-опростена е една система, толкова по-малка е вероятността от дефектиране по време на работа, което превръща апаратите от този тип в едно доста надеждно решение. Налице са и някои ограничения - така например автоклавите от клас N не са подходящи за кухи инструменти (например турбини и обратни наконечници), порести или пакетирани инструменти. Много апарати от най-висок клас всъщност са комбинирани - налице е бърз режим на стерилизация както при автоклава от N-клас, докато стандартният работен цикъл е дълъг както при В-класа. Следва да се има предвид и че бързият режим е приложим предимно за стерилизация на метални инструменти непосредствено преди операция, а не за рутинно автоклавиране в края на работния ден.
От чисто техническа гледна точка обаче един автоклав от клас N всъщност представлява... една херметическа тенджера. Някъде през 80-те години на ХХ век в България се появи подобно технологично чудо - тенджера под налягане. Очевидно е че за да се повиши налягането в един съд, той трябва да бъде херметически затворен и изолиран от околната среда - в противен случай сгъстеният въздух или водната пара ще се отделят към атмосферата и повишаване на налягането няма да има. В този ред на мисли понятията херметическа тенджера и тенджера под налягане се припокриват напълно като значение и смисъл.
Една съвременна тенджера под налягане изглежда така (както на горната снимка) и всъщност не е много по-различна технически от един автоклав от клас N. Идеята и предназначението на този технологичен продукт обаче са различни - не се цели толкова стерилизацията на хранителните продукти, колкото тяхната по-бърза термична обработка. В съвременния забързан свят далеч не всяка домакиня има 6 - 7 свободни часа на денонощие, за да сготви прясна храна; процесът на еманципация на женския пол започна много преди 80-те години на ХХ век, но херметическите тенджери определено бяха един от неговите цивилизационни белези. Когато жената работи по цял ден и се прибере от работа към 18:00, възможността за приготвяне на прясна храна в рамките на 60 - 90 минути представлява голямо улеснение. Стерилизацията на хранителните продукти е само полезен страничен ефект - особено за бебета и малки деца.
Автоклавите от клас S са конструирани така че да разполагат с предварителен вакуум, гравитационни и други цикли за подобряване на ефективността на стерилизацията. Въпреки че осигуряват по-добра евакуация на въздуха в сравнение с моделите от клас N, те все още не могат да достигнат вакуумните възможности на автоклавите от клас B. Автоклавите от клас S са доста по-универсални от моделите от клас N. Те могат да обработват доста по-широк спектър от материали - включително порьозни и опаковани предмети. Тези автоклави са идеални за средни и големи набори от инструменти, които изискват повече опции за стерилизация без най-високото ниво на сложност и инфекциозна защита.
Автоклавът от клас S представлява паров стерилизатор, класифициран по европейския стандарт EN 13060 за малки парни стерилизатори. Той е междинен вариант между клас N и клас B. Основната му особеност е че може да стерилизира само определени типове инструменти, посочени от производителя - буквата S означава Specified loads. Работната температура на тези автоклави е 121°C или 134°C, а налягането - около 2.1 – 2.3 bar. Обемът на камерата обикновено варира между 6 и 22 литра. Вакуумът е частичен от термодинамичен тип. При класа S въздухът се отстранява чрез гравитационен метод или с помощта на термодинамична система. За разлика от клас B тук липсва фракциониран предвакуум, поради което проникването на пара е по-ограничено. Този тип апарати са подходящи за стерлизация на всякакви метални инструменти, стоматологични инструменти без сложни кухини, опаковани инструменти и някои порести материали. Не са подходящи за турбини и сложни кухи инструменти, дълги тубуларни инструменти и текстилни материали с по-голям обем. Мощността на автоклава е от порядъка на 700 – 1600 W, а електрозахранването - стандартно с напрежение 220 – 230 V. Автоматичните програми са доста на брой - 3, а понякога дори 5. Всеки такъв автоклав вече е оборудван с дигитален дисплей и има възможности за самодиагностика. Предлага се също така вграден принтер или USB архив - последният е възможно да се свързва с персонален компютър, върху който е инсталиран софтуер с функциите на дневник за стерлизация. Има програми за автоматично сушене и сензори за температура и налягане.
Предимствата на автоклавите от S-клас са доста и поради това търсенето им е голямо - на пазара на медицинско обрудване има десетки и дори стотици предложения. Цената на автоклава от този тип е по-ниска цена от тази на клас В, стерлизационните цикли са по-бързи, има по-ниска консумация на електроенергия и компактен размер - не на последно място, тъй като особено в големите градове площта на кабинетите по дентална медицина и козметичните студия понякога е дори под 30 квадратни метра. Подходящи са за студия за татуировки и дентални практики в които не се работи орална хирургия или имплантология.
Автоклавите от тип В са от най-високия клас. Буквата В означава big small sterilizer - малък голям стерилизатор (което всъщност е оксиморон) или по-точно малък апарат, който има същите технологични възможности както големия болничен автоклав. Автоклавите от В-клас притежават възможност за предварителна евакуация на въздуха (вакуумна технология), която гарантира пълната стерилизация на цялото съдържание на камерата на апарата. Те премахват въздуха от вътрешността с помощта на вакуумна помпа. В началото на цикъла тя изсмуква въздуха от камерата, създава отрицателно налягане и едва след това парата навлиза в работното пространство. Всъщност налягането не е отрицателно (от физична гледна точка това е невъзможно), а е по-ниско от атмосферното. Този цикъл е доста по-сложен, но позволява навлизането на водните пари дори и в най-недостъпните места и това прави стерилизацията много по-ефективна. Основният механизъм на стерилизацията всъщност включва не самото повишено налягане, а кондензацията на парата върху по-студената повърхност на инструментите - при което се отделя повече енергия и се разрушават бактериалните клекти по чисто механичен начин. Поради това съществува една много важна физична закономерност - студените инструменти се стерилизират много по-ефективно от горещите, респективно през зимата и в северните страни стерилизацията е много по-ефективна, отколкото през лятото и на екватора например. При температура от -20 градуса по Целзий кондензацията на водната пара върху металния инструмент освобождава много по-голямо количество енергия, отколкото при +40 градуса, тъй като температурният градиент е от особено голямо значение за физичните процеси. Разбира се, в началото на стерилизацията апаратът до известна степен загрява съдържанието на камерата; всеки предмет обаче има определен топлинен капацитет и колкото по-голяма е масата му, толкова по-бавно е повишаването на температурата - в този ред на мисли стерилизацията на един екартьор за коремна хирургия ще бъде много по-ефективна от тази на един нервекстрактор например поради значително по-големия обем и маса на металния инструмент. Въздухът представлява проблем, защото изолира и пречи на парата да достигне до най-отдалечените и недостъпни места - поради което автоклавите от другите два класа не стерилизират толкова пълно и ефективно колкото тези от клас В.
При спорите липсва вода, поради което те се унищожават много по-трудно от вегетативните форми на микроорганизмите. При тях метаболизмът е почти спрян. Спората е почти биологично замразена (казано на научен жаргон) - няма активно делене, почти липсва ензимна активност, няма и нормална клетъчна обмяна. Много дезинфектанти работят по-добре върху активни клетки - затова спорите са по-устойчиви също и на дезинфекция. Освен всичко останало, спорите имат силно защитени молекули ДНК - това се дължи на процесите на еволюция, чиято основна цел е съхраняването на вида напред във времето. Възможно е такъв консервиран организъм да попадне при неблагоприятни условия, да престои там за много дълъг период от време и едва след промяна на условията на околната среда да започне да се развива - което в крайна сметка осигурява оцеляването и развитието на вида. Описани са случаи на успешно култивиране на бактериални клетки и дори растителни семена, престояли хиляди години в консервирано състояние! Спорите съдържат калциев дипиколинат и специални протеини, които стабилизират ДНК. Така генетичният материал оцелява дори при условия, които биха убили нормална бактерия. През 50-те години на ХХ век в научните среди беше широко разпространена хипотезата на панспермията - разпространение на живота във Вселената с помощта на спори, фиксирани върху метеорити. Въпреки известните резерви (предимно по отношение на йонизиращите лъчения) тази хипотеза не е категорично отхвърлена и до днес.
Защо автоклавът все пак работи? Наситената пара наистина представлява един много ефективен физичен фактор - влагата прониква, при кондензацията се отделя огромно количество енергия и високата температура постепенно разрушава защитните структури на спората. Именно затова стерилизацията се дефинира като унищожаване и на спорите, а не само на обикновените бактерии. В практиката често се използват и биологични тестове със спори на Geobacillus stearothermophilus, защото те са много устойчиви на пара. Ако автоклавът унищожи тях, се приема че всички останали бактериални клетки са също унищожени, респективно цикълът е бил ефективен. Поради това могат да стерилизират порьозни инструменти, хигиенни материали и текстилни изделия. Всичко това превръща автоклавите от клас В в златен хигиенен стандарт за денталните клиники съгласно европейската директива номер 13060. Това позволява стерилизация на кухи инструменти, турбини, наконечници, опаковани инструменти, текстил, хирургични комплекти и всякакви порести материали. В стоматологията се използват сложни инструменти с множество канали и кухини, които е трудно или невъзможно да се стерилизират в автоклавите от клас N или S.
Обемът на камерата също е много важен за ежедневната организация на работния процес. Най-общо автоклавите се делят на малък, среден и голям - съответно с обем 8 - 12, 18 и 23 литра. Тази класификация е доста условна, но в същото време е удобна за практиката. Големите автоклави с работен обем от 23 или 24 литра са по-подходящи за натоварени практики, в които работят повече специалисти. Освен това са удобни за клиники, в които се практикува орална и лицево - челюстна хирургия или като цяло има по-голямо количество инструментариум поради натоварения ежедневен работен график. По-големият обем означава по-малко цикли, по-бърза стерилизация и като цяло по-добра организация, а не на последно място и по-ниски финансови разходи. Затова повечето клиники избират автоклав с работен обем 23 - 24 литра.
Съвременните модели са оборудвани с интелигентна електроника, която управлява целия процес автоматизирано, с минимална или без никаква човешка намеса. Новите автоклави имат значително по-големи възможности от старите модели - по-бързи цикли, по-малък разход на вода, по-малък разход на електроенергия, по-дълъг живот, по-точен контрол, по-лесно управление и по-рядко необходимост от сервизно обслужване. Съвременните автоклави имат същата производителност като големите болнични автоклави, но са по-компактни и по-удобни за кабинет. Вграденият принтер позволява запис на всеки един стерилизационен цикъл. Това прави индикаторите за правилно протекла стерилизация ненужни, но... както е казал другарят Ленин, проверката е висша форма на доверие! При наличие на технически дефект в принтера или в температурните датчици на автоклава оцветеният хартиен индикатор представлява надеждно доказателство за правилно проведения цикъл на стерилизация.
Изборът на автоклав трябва да се направи внимателно - все пак това е уред, който ще се използва всеки ден. Най-добрият избор за стоматологичен кабинет (както вече стана въпрос) са автоклавите от B-клас с голям обем и модерна електроника. Цената на автоклава също е правопропорционална на капацитета му - но нарастването всъщност не е много съизмеримо, тъй като автоклав с обем 24 литра не струва повече от дванадесетлитровия. Разбира се, капацитетът на автоклава трябва да бъде съобразен към реалните нужди на практиката или лечебното заведение - няма смисъл да се закупува автоклав с много по-голям капацитет от необходимото. Това спестява финансови средства за покриване на други разходи. Освен това често е по-удобно да се работи с два по-малки автоклава, тъй като по този начин може да се проведат два едновременни цикъла на стерилизация; при технически дефект при единия може да се използва другият автоклав до отстраняването на дефекта без да се нарушава работният ритъм. Предлагат се и автоклави с бърз цикъл - комбинация от клас В и клас N, както беше споменато по-горе. Това което спестява време при процесите на автоклавиране, въпреки че цената обикновено е малко по-висока.
Автоклавите от клас B могат да включват аксесоари, които ще бъдат много полезни в някои случаи. Както вече беше споменато, констурирани са автоклави с принтери, които улесняват документирането и проследяването на процеса на стерилизация. Правилната употреба на автоклава включва стриктно водене на дневник за стерилизация, включването на индикаторна хартия при всеки цикъл и воденето на стерилизационен дневник. Необходимо е да се поставят на опакованите инструменти с прозрачната част надолу - по този начин водната пара навлиза по-ефективно през хартиената част на опаковъчния плик. При подреждане автоклавът не бива да се препълва - това се прави с цел да се осигури достъп на водната пара до всички участъци, дори и най-недостъпните. Поради технологичния напредък като цяло обаче дори и автоклавите от по-ниските класове вече включват аксесоарите на апаратите от клас В.
Бърз автоклав... но от клас В - бързо и качествено, което обаче се среща рядко като комбинация. Все пак китайската инженерна мисъл е намерила работещо решение - цикълът на стерилизация продължава едва 15 минути. Преди загряването на работната камера и навлизането на водна пара в нея преминават не един, а цели три цикъла на предварително вакуумиране - въздухът се изсмуква преди навлизането на парата на три цикъла. Нивото на вакуума е -0.92 bar. Работният обем на автоклава е 5 или 10 литра, а неговата цена през юни 2026 година е 2800 евро за обем от пет литра и 2900 евро за обем от 10 литра. При по-малкия апарат размерите са както следва: ширина - 210mm, височина - 96mm и дълбочина на камерата 327mm. При по-големия автоклав тези размери са съответно 240mm, 144mm и 366mm. Външните размери на апаратите са 445mm(W)*175mm(H)*625mm(D) за малкия и 485mm(W)*330mm(H)*625mm(D) за големия апарат. Теглото на автоклава с обем 5 литра е 37 килограма, а на десетлитровия - 54.2 килограма. Максималното тегло на материала за стерилизация в малкия автоклав е 2.5 килограма метални инструменти или 0.75 килограма текстилни материали. 5kg Mental Instruments or 1.5kg Textile Power： 2000w 220V/50Hz or 110V/60Hz 2800w 220V/50Hz or 110V/60Hz Tray Dimensions： 190mm(W)*23mm(H)*300mm(D) (*2) 200mm(W)*23mm(H)*300mm(D)* (*3)Ако желаете повече информация, обадете се на телефон 0899 129 697 или изпратете е-мейл на адрес ralev_dental@abv.bg
Още един философски въпрос - дали да се ориентираме към автоклав от европейски, американски или китайски производител? Както при повечето философски въпроси, и тук е трудно да се даде еднозначен отговор. Могат да се определят единствено някои насоки, върху които всеки един дентален лекар или специалист от друга сфера да се замисли и да вземе своето информирано и обосновано решение, дори и последното да е продиктувано повече от геополитически съображения. От една страна, китайските автоклави (както и всичко, произведено в Китай) все още имат едно много голямо предимство - ниската цена. В началото на XXI век, около 2000 година, експортните цени на китайските стоки бяха изключително ниски и много компании генерираха огромни печалби благодарение на това. Днес, 26 години по-късно, ценовата разлика далеч не е толкова голяма, но цената на закупуване от производителя все още е доста по-ниска от тази на европейските и американските продукти. От друга страна, качеството на всичко, произведено в Китай, поне като средноаритметична величина е все още по-ниско от това на производителите от развитите страни - въпреки че през последното десетилетие започнаха да се предлагат и някои изключително качествени китайски продукти. Когато човек посети Поднебесната империя през 2026 година, забелязва един бърз технически прогрес и нерядко китайците са доста по-напреднали в своето развитие от европейците. Дори успяват да изпращат ракети в Космоса, при което въпросът за това дали могат да произведат един автоклав просто отпада от дневен ред.
Налице е обаче една закономерност, върху която далеч не всеки потребител е склонен да се замисли - в крайна сметка всичко, произведено в Европа и Америка, се състои от части и компоненти, произведени... в Китай. На планетата Земя не съществува производител на каквото и да било техническо изделие, чиято верига за доставки да не включва и китайски компании. Това се дължи на все още по-ниската цена на труда на служителите в Китай, както и на огромните човешки ресурси. Ако западна компания решава да организира производство и има нужда от 1000 - 1500 служители, то изборът на локацията е ясен предварително. Нерядко целият апарат е произведен в Китай, а в Европа има единствено административен офис, който лепи етикети с търговската марка на компанията. Тогава възниква съвсем логичният въпрос - по каква причина да се закупува каквото и да било на тройна и четворна цена, след като в крайна сметка е произведено в Китай? Разбира се, дяволът не е толкова черен, а качеството и цената на всеки един продукт винаги включват 50 нюанса сиво. Една огромна част от високата експортна цена няма друга функция освен да захранва социално - осигурителните системи на европейските държави - нещо, крайно неприемливо от икономическа гледна точка за либертарианци като членовете на екипа на Ралев Дентал (а и като повечето зъболекари в България). Друга част от високата цена обаче в крайна сметка води до по-високо качество и изключителна надеждност на европейските продукти. Въпреки икономическия шпионаж, а и интензивната развойна дейност в Китай старият континент все още създава доста повече иновации - а в САЩ те са в пъти повече и това скоро няма да се промени. Много европейски (особено германски) компании имат вековни традиции в техническата сфера и са осъзнали икономическата полза от създаването на трайни и надеждни продукти - рекордът за най-дълъг пробег на автомобил без основен ремонт (четири милиона километра) принадлежи на продукт на компанията Мерцедес.
Въпреки различните конспиративни теории за планирано остаряване и различни технически дефекти, заложени предварително от производителя, надеждната издържлива апаратура в крайна сметка води до по-високи печалби - особено в дългосрочен план. Ако се закупи един апарат и той се повреди веднага след изтичането на гаранционния срок, ще се наложи да се закупи втори, защото все с нещо трябва да се работи. Това обаче е свързано с финансови разходи и редица неудобства поради прекъсването на работния процес. И ако друг работещ от същата сфера има надежден и фунциониращ апарат, който работи безотказно в продължение на 8 - 10 години, изборът на неговите колеги е ясен - особено в съвременните информационни общества, когато цялото съсловие бързо научава какво и къде се е случило и какви са били последиците.
Всичко това изобщо не бива да се подценява, но има и още много фактори. Така например производителят от една развита държава осъществява непрекъснат контрол върху подизпълнителите - дори и те да са в най-бедните и изостанали държави като Филипините и Мианмар (Бирма). По коренно различен начин стоят нещата по отношение на вносителите - те нямат техническата възможност да контролират качеството на производството и една огромна част от търговските компании дори никога не са се срещали лично с представители на производителя - общуването е единствено през Интернет. Докато собственикът или управителят на гермнаската фирма редовно пътува до Виетнам (респективно Филипините или Тайланд) и следи какво се случва в производствената база на комапнията Х, то българският или гръцкият собственик на търговска фирма попълва отчети, бори се с държавната администрация, мъкне кашони по изложения, пише среднощни е-мейли, контактува с клиенти, пие кафета, пуши цигари и си къса нервите. Икономическите реалности в по-малките компании (а и държави като цяло) са коренно различни от тези при по-големите. Това са наши дългогодишни наблюдения, многократно потвърдени в практиката и получили многобройни и неопровержими доказателства; именно поради това нашият екип взе едно Соломоново решение - Ралев Дентал предлага на пазара както европейски и американски, така и китайски продукти за дентална медицина.
Автоклав с работен обем 18 литра, произведен от китайската компания Hätmed. През месец юни 2026 година крайната цена за дентални клиники на този апарат е 3200 евро. Автоклавът е от клас В. Срокът за доставка е около 2 месеца, вносител за България е Ралев Дентал АД. Ако желаете да поръчате подобен апарат, обадете се на телефон 0899 129 697. Приемат се и поръчки по електронна поща на адрес ralev_dental@abv.bg
Стерилизационна камера с кръгла форма - няма заваръчни шевове и като цяло конструктивният процес е доста улеснен. Налице са малки по размер празни пространства в най-долната и най-горната част на камерата, което обаче е предимство - както многократно беше споменато, автоклавът не бива да се препълва. Винаги е по-добре опаковъното фолио да се поставя надолу с полиетиленовата си част - хартиената част е насочена нагоре и по този начин парата прониква доста по-ефективно до интрумента или материала. От друга страна, при повишаване на температурата е възможно полиетиленовото фолио да се разтопи и да залепне за металните скари (или за стената на камерата). След това при изваждане на опакования инструмент полиетиленовото фолио се разкъсва и вътрешността вече не е стерилна - необходимо е повторно автоклавиране.
При нормални условия не би следвало да се получава нещо подобно, тъй като полиетиленът издържа безпроблемно температури от 121 или 134 градуса по Целзий. Много често обаче датчиците са неточни и реално във вътрешността на автоклава температурата е доста завишена; възможно е да са поставени и на неподходящи места (недостатъчно обосновани конструктивни решения) и реалната температура отново да бъде по-висока. Датичкът изключва нагревателя при температура от 134 градуса по Целзий, но на мястото на неговото поставяне; в центъра на камерата е възможно да бъде с 10 и повече градуса по-горещо. Това може да доведе и до повреда на инструментариума; особено неприятно е затъпяването на имплантологичните фрези (предимно пилотните) при често автоклавиране на повишена температура.
Врата на автоклав, изработена от материала inox - абревиатура от inoxidable или неръждаема. Понякога се използва и терминът inoxchrome - съкращение от неръждаем хром, тъй като химичният състав на материала включва 22 % хром и 18 % никел - поради което другото му название е хром - никелова стомана. Останалите 60 % включват желязо - то е податливо на корозия и ръжда, но добавянето на хром и никел елиминира този дефект. Някъде около 2000 година иноксът (на технически жаргон) стана изключително модерен при кухненските уреди - фурни за вграждане, аспиратори и хладилници. Производителите на апаратура от сферата на денталната медицина не закъсняха и също започнаха да го използват където трябва и където не трябва. Нерядко материалът дава светлинни отблясъци и заслепява работещия стоматолог - което представлява неговият единствен недостатък. Принципно повърхностите са матирани (за да не личат драскотини) и отблясъците не са толкова дразнещи, но все пак се срещат и в натоварената ежедневна работна среда могат да доведат до зрителна умора. Подобни повърхности обаче създават впечатление за чистота и добра хигиена и именно поради това започнаха да се прилагат при кухненските уреди - като пионер в това отношение беше италианският производител Conegliano.
Автоклав на китайския производител Hätmed. Името на компанията включва немското а с две точки - a umlaut... за да се създава впечатление че компанията всъщност е германска. Какво трябва да бъде менталното ниво на основателя, за да прилага подобни плиткоумни манипулативни похвати, оставяме на всеки сам да прецени за себе си. Всъщност основателят на компанията изобщо не е толкова глупав човек, завършил е електроинженерна специалност в Мюнхен и дори има защитена докторска научна степен. Но, и според една общоприета сентенция и най-мъдрият си е малко прост и името на компанията е живо доказателство за това. Между другото, подобни манипулативни тактики се прилагат и от производителя на фотосветкавици и батерии Hähnel... който също е китайска компания. Качеството на продуктите на фирмата е отлично и според нас липсва всякакъв смисъл един китаец да претендира че е германец - в развитите общества хората се оценяват според личните им качества и постиженията им, а не според произхода, расата или националността им. Очевидно обаче светът все още робува на предразсъдъци.
Стерилизационна камера с рафтове за инструменти
Снимка на електронния модул за управление на автоклава. Принципно електрониката на апарата не е толкова сложна - виждат се миркопроцесор и няколко интегрални схеми. През 2026 година един мобилен телефон от среден клас представлява доста по-сложно техническо изделие. В черно е оцветена вакуумната помпа. Нейното работно напрежение е 24 волта, консумира ток с големина от порядъка на 1 ампер. Обратната осмоза е един от най-прецизните методи за пречистване на питейна вода, използван днес в домакинствата. Благодарение на този процес водата се филтрира с точност до отделни йони, като се отстраняват почти всички замърсители – от механични частици и бактерии до тежки метали и химикали. Съвременните домашни системи за обратна осмоза обикновено се монтират под кухненската мивка и се използват за пречистване на вода само от един водоизточник. Филтрите за обратна осмоза могат да се различават по външен вид, брой етапи на пречистване, както и според някои свои допълнителни функции като минерализация или антибактериални свойства. Обратната осмоза (на английски: Reverse Osmosis, RO) е процес, при който водата се пречиства чрез преминаване през полупропусклива мембрана. Мембраната пропуска само молекулите на водата и задържа разтворени вещества, бактерии, вируси и химикали. В класическата осмоза водата преминава от разтвор с по-ниска концентрация на соли към разтвор с по-висока концентрация. В обратната осмоза, чрез прилагане на налягане, водата се принуждава да премине в обратната посока (от по-концентрирания към по-разредения разтвор), при което замърсяванията остават от другата страна на мембраната. Първите изследвания на този процес са проведени още през XIX век от Томас Греъм. Принципите на обратната осмоза се формулират теоретично в средата на XX век. През 1959 г. Сидни Лоеб и Сриниваса Сурираджан създават първата ефективна мембрана за обезсоляване на морска вода. През 60-те и 70-те години технологията се развива интензивно и започва да се използва в промишлеността, в медицината и дори в ежедневието за битови цели.
Мембраната за обратна осмоза задържа замърсители до 0.0001 микрометра - което позволява филтрацията на тежки метали (олово, кадмий, живак), пестициди, хлор и органични съединения, соли и минерали, нитрати, амоний, флуориди и много други. Това прави водата не само чиста, но и „мека“, т.е. без варовик – идеална за уреди като кафемашини и електрически кани. Водата след обратна осмоза е напълно безопасна и здравословна и може да се пие безпроблемно. Тя не съдържа вредни вещества и има неутрален вкус, цвят и мирис. Често има по-добри органолептични качества дори от бутилираната вода. Мит: пречистената с обратна осмоза вода „отнема минерали от тялото“. Факт: основният източник на минерали за организма е храната, не водата. Как да обогатим водата с минерали след обратна осмоза? С помощта на минерализиращи филтри. Те добавят: калций, магнезий натрий, калий, хлориди Пример: Magnesium Booster – специален патрон с магнезий, който повишава pH и насища водата с полезен водород. От какво е изградена системата за обратна осмоза? Филтри за механично пречистване Въгленов филтър (за хлор) Мембрана за обратна осмоза Минерализатор (по избор) Източник на питейна вода Преносими системи за обратна осмоза Налични са и настолни модели, които: не изискват водопроводна връзка, имат вграден резервоар, включват се само в електрическа мрежа, подходящи са за апартаменти под наем или пътувания. Заключение Обратната осмоза е изключително ефективна технология за пречистване на питейна вода. Осигурява: безопасна и вкусна вода, защита на здравето, удължен живот на домашни уреди. Ако търсите решение за чиста вода у дома, то висококачествена система за обратна осмоза от реномиран производител е инвестиция, която си заслужава.
Система за residential reverse osmosis (RO) е битова система за обратна осмоза — технология за пречистване на вода чрез мембрана, която пропуска почти само водни молекули и задържа соли, тежки метали, бактерии и други примеси. Какво представлява обратната осмоза При естествената осмоза водата преминава през мембрана от по-чиста към по-концентрирана среда. При обратната осмоза се прилага налягане, което „обръща“ процеса и принуждава водата да премине през мембраната в обратна посока. Централният елемент е RO мембраната. За да работи системата, налягането трябва да е по-високо от осмотичното налягане. Основни компоненти на битова RO система Типична домашна система включва: Предфилтри механичен филтър (пясък, ръжда) активен въглен (хлор, миризми) RO мембрана основният филтриращ елемент премахва до 95–99% от разтворените вещества Резервоар съхранява пречистената вода Постфилтър финално подобряване на вкуса Дренаж отвежда концентрираните отпадни соли Помпа (не винаги) използва се при ниско входно налягане Как функционира Процесът е приблизително: Водата влиза от водопровода Предфилтрите премахват едри частици и хлор Помпа повишава налягането (ако е необходимо) Водата преминава през RO мембраната Получават се два потока: чиста вода (permeate) концентрат/отпадна вода (reject) Приложение при помпи Помпите са много важни при RO системите, защото мембраната изисква достатъчно налягане. 1. Booster pump (повишаваща помпа) Най-често използвана при битови системи. Използва се когато: входното налягане е под ~2.5–3 bar има слаб водопровод системата е с по-голяма мембрана Функции: увеличава дебита подобрява качеството на филтрация намалява отпадната вода Типично налягане: 5–8 bar за битови RO системи 2. Permeate pump Хидравлична помпа без електричество. Предимства: повишава ефективността намалява back pressure от резервоара увеличава дебита към крана 3. High-pressure pump Използва се основно при: промишлени RO системи обезсоляване сондажна/морска вода Там наляганията могат да достигнат: P≈10–70 bar в зависимост от солеността. Къде се използват битови RO системи питейна вода кладенци и сондажи райони с твърда вода премахване на нитрати аквариуми кафе машини и ледогенератори Предимства много високо качество на водата премахва тежки метали и соли подобрява вкус и мирис подходяща за проблемна вода Недостатъци има отпадна вода мембраните изискват поддръжка нужда от достатъчно налягане премахва и полезни минерали Връзка между помпа и производителност Колкото по-високо е налягането към мембраната: толкова по-висок е дебитът толкова по-добро е отделянето на соли толкова по-нисък е waste ratio При недостатъчно налягане: системата работи бавно качеството пада мембраната се замърсява по-бързо Ако искаш, мога да ти покажа и: схема на домашна RO система с помпа как се оразмерява помпа за RO разлика между RO и nanofiltration пример за свързване към хидрофор/сондаж изчисление на дебит и налягане за конкретна мембрана.
От бяла пластмаса са изработени двата допълнителни филтъра на автоклава. Мембраната PRO 70 / Columbia Aqua е RO (reverse osmosis) е мембрана за пречистване на вода. В системи с автоклав (а също и в хидрофорни съдове) тя има основната функция да отделя чистата вода от разтворените соли, варовик, бактерии и други примеси. Самата мембрана е полупропусклива и работи под налягане. Колкото по-високо е налягането от помпата/автоклава, толкова по-ефективно преминава чистата вода през мембраната. Каква е ролята ѝ в автоклавна система При система с: сондаж кладенец хидрофор автоклавен съд бустер помпа RO мембраната изпълнява няколко функции: 1. Деминерализация и омекотяване Премахва: калций магнезий нитрати тежки метали соли Така предпазва: бойлери стерилизатори парогенератори автоклавни нагреватели клапани и дюзи от котлен камък и корозия. 2. Осигуряване на чиста вода под налягане Автоклавът (pressure vessel) поддържа постоянно налягане и компенсира малкия дебит на мембраната. RO мембраните работят сравнително бавно: примерно 50–150 GPD или ~7–70 l/h според модела Затова: мембраната произвежда чиста вода постепенно автоклавният съд я акумулира при отваряне на консуматор водата излиза веднага под налягане 3. Работа с помпа При ниско входно налягане се използва booster pump. Типично: вход: 2–3 bar към мембраната: 5–8 bar Без достатъчно налягане: дебитът пада качеството на филтрация се влошава мембраната се замърсява по-бързо Как работи системата Схемата е приблизително: Сондаж / водопровод ↓ Предфилтри ↓ Помпа / автоклав ↓ RO мембрана PRO 70 ↙ ↘ чиста отпадна вода вода ↓ резервоар / автоклав Какво означава “PRO 70” Обикновено: “70” е свързано с производителност около 70 l/h или ~70 GPD според серията и конфигурацията Практически приложения Такива мембрани се използват при: стоматологични автоклави парни стерилизатори кафе машини лаборатории медицинска техника системи за питейна вода За автоклави това е важно, защото: чистата вода предотвратява накип удължава живота на нагревателите предотвратява запушване на клапани и капиляри Ако искаш, мога да ти покажа и: как се свързва PRO 70 към хидрофор как се проверява дали мембраната е за смяна какъв трябва да е работният pressure switch как се измерва reject/permeate ratio типична електрическа схема на RO + автоклав + помпа. PPF филтърът в система за автоклав е полипропиленов механичен филтър (Polypropylene Filter). Основната му функция е да задържа твърди частици във водата преди тя да достигне до: RO мембраната помпата клапаните нагревателя на автоклава Какво филтрира PPF филтрите улавят: пясък ръжда тиня утайки механични частици кал Типичната филтрация е: 1 µm 5 µm 10 µm 20 µm Колкото по-малък е микронът, толкова по-фина е филтрацията. Роля в система с автоклав и RO Обикновено PPF филтърът е първа степен в системата: Входяща вода ↓ PPF механичен филтър ↓ Активен въглен ↓ RO мембрана ↓ Автоклав / резервоар Основни функции 1. Защита на RO мембраната RO мембраните са много чувствителни към механични частици. Без PPF: мембраната се запушва пада дебитът увеличава се налягането скъсява се животът ѝ PPF действа като „предпазител“. 2. Защита на помпата Помпите и бустер системите имат: малки работни хлабини клапани работни колела Пясък и ръжда могат да причинят: износване блокиране шум загуба на налягане 3. Предпазване на автоклава от наслоявания Макар PPF да не премахва соли и варовик, той: намалява утайките предотвратява замърсяване пази електромагнитни клапани и дюзи 4. Подобряване на качеството на водата Премахва мътност и механични замърсявания преди фината филтрация. Видове PPF филтри Sediment melt blown Най-често срещан: многослоен полипропилен евтин добър за RO системи String wound Навит филтър: по-добър за силно замърсена вода използва се при сондажи Pleated Нагънат: по-голяма площ може да се мие Защо е важен при автоклави Автоклавите и стерилизаторите работят с: нагряване пара тесни канали и клапани Дори малки частици могат да доведат до: грешки в налягането запушване повреда на клапани лоша стерилизация Затова PPF е критична първа защита. Кога се сменя Зависи от качеството на водата. Типично: на 3–6 месеца или при спад на налягането Признаци: намален дебит потъмняване шум от помпата често включване на автоклава Разлика между PPF и RO мембрана Компонент Функция PPF филтър Спира механични частици Активен въглен Премахва хлор и миризми RO мембрана Премахва соли и разтворени веществаВажно условие за правилната експлоатация на всеки един автоклав е зареждането му винаги и само с дестилирана вода - поради което и пчоти винаги заедно с автоклава се закупува и дестилатор. В случай че се използва вода от централната водопроводна мрежа, в някои случаи няма да има проблем. В други обаче техническите неизправности възникват много бързо - както това се случва в град Пловдив например. Там водата има високо съдържание на карбонати (така наречената твърда вода), неорганичните съединения се натрупват по тръбите и шлауховете на автоклава и последните бързо се запушват. При такива ситуации гаранцията на апарата отпада - приема се че има неправилна експлоатация, което е довело до техническия дефект.
Автоклави на италианския производител BMS - вносител за България също е компанията Ралев Дентал АД. Най-често продаваният апарат на този производител също е с работен обем от 18 литра. За съжаление цената е доста по-висока от тази на китайските автоклави... а качеството е същото. Въпросът за това какъв апарат точно да се закупи следва да бъде личен информиран избор на всеки потребител и вече беше обсъден подробно в хода на настоящото изложение.
В миналото хигиенно - епидемиологичните инспекции (ХЕИ) изискваха воденето на така наречения стерилизационен дневник. В него се записваше всяка една дата, на която е провеждано автоклавиране, и срещу датата се залепваше индикаторна хартия. При правилно проведена стерилизация (повишена температура и налягане) индикаторната хартия се оцветяваше в ярко черно - както е показано на снимката горе. В действителност този протокол се спазваше рядко - общоприетата практика беше да се автоклавират голям брой индикатори веднъж месечно и да се залепи по една хартиена ивица срещу всяка дата. Днес воденето на стерилизационния дневник е доста по-улеснено и в същото време възможността за злоупотреби е минимална - както вече беше споменато, автоклавът има вграден принтер, който отпечатва часа и датата на стерилизацията, както и режима на температурата и налягането. Това се отпечатва на термохартия, подобна на тази за фискален касов апарат.
При най-новите модели автоклави дори няма нужда и от хартиен носител - стерилизационните режими се регистрират в цифров вид и се запаметяват върху преносима памет - така наречената флашка. Поради това повечето автоклави от В-клас имат вграден USB - порт - в него се поставя информационният носител и се създава текстови файл, в който са отразени всички технически характеристики на стерилизационния процес. Записват се времето на стерилизация (час, дата и продължителност), температурният режим и налягането в камерата; много големи болнични автоклави имат и техническа възможност да претеглят материалите и да регистрират дори и тяхното тегло. Всичко това може да бъде представено пред съответните компетентни органи при поискване и дава възможност за стриктен инфекциозен контрол, който в крайна сметка осигурява по-добро качество на проведеното лечение. През наличния USB - порт (Universal Serial Bus) много автоклави могат да бъдат свързвани към персонален компютър, мобилен телефон или таблет; това дава възможност за непрекъснати надграждания на софтуера на апарата (така нареченият фърмуеър - firmware)... и общо взето не осигурява никаква друга възможност. Подобни функции имат чисто комерсиална цел - впечатляват младите зъболекари и лекари, много от които са и технологични ентусиасти. Самото усещане при настройване на апаратурата през смартфон кара собственика или управителя на лечебното заведение да възприема себе си като хибрид между Бил Гейтс и Илон Мъск - което може да бъде предмет на философски дебат относно реалната полза от технологиите.
