Имплантатна надстройка
Имплантатната надстройка се поставя върху зъбния имплант и служи за закрепване на зъбната корона или мостова протеза. Без имплантатна надстройка зъбните импланти не могат да изпълняват своята функция - в крайна сметка идеята на всеки един зъбен имплант е да се осъществи протезиране и пациентът да има зъб на мястото на дефекта. Имплантатната надстройка много прилича на щифтовото изграждане, което се изработва при зъби, разрушени на ниво корен. При някои имплантатни системи самият имплант и надстройката са едно цяло - при едночастовите импланти, при които самият имплант се завинтва в костта до едно предварително определено ниво и надстройката остава над венеца. Важно е какъв точно е типът връзка между импланта и надстройката - към момента най-добрата връзка е тази от типа морзов конус, повече информация за нея можете да прочетете тук... По отношение на терминологията - в много литературни източници се използва терминът имплантатна надстройка, в други пък - абатмънт, а в трети - супраструктура. В крайна сметка с всички тези термини се означава едно и също.
За всички колеги, които искат да научат повече отностно имплантатните надстройки и имплантологията изобщо - заповядайте на нашата следваща научна проява, информация за която ще откриете тук... Отговаряме възможно най-бързо и на запитвания по е-мейл - на адрес ralev_dental@abv.bg, office@ralev-dental.bg и help@ralev-dental.bg. Ако сте пациент и имате нужда от поставяне на зъбен имплант, моля посетете секцията на нашия сайт, която е предназначена за пациенти - на този уеб-адрес...
www.dentalimplants.bg www.maxillofacial-bg.com Двуфазен адитивен силикон Сулкусформер Дентални материали Черно море Езера
Телефони за връзка с Търговския отдел на Ралев Дентал АД - 032 250606 и 0700 1 52 52
Телефони за връзка с Денталномедицинския отдел на компанията - 032 642056 и 0888 646003
Монофазен адитивен силикон Рилски езера Информация за Пирин планина Биологична връзка между импланта и надстройката Зъб
Фабричната опаковка на една имплантатна надстройка на Neobiotech - Южна Корея. Цената на една имплантатна надстройка е 120 лева - ако желаете, можете да поръчате вашата надстройка сега на телефон 032 642056. Приемат се и поръчки на електронен адрес ralev_dental@abv.bg. На телефон 0700 1 52 52 можете да получите допълнителна информация на цената на един градски разговор от територията на цялата страна.
История города Видина Биологична връзка Абатмънт Пирин планина Стоматологични материали Орална хирургия Ендодонтия
Фабричната опаковка на имплантатната надстройка. Вижда се гингивалната част на надстройката, която е с различна височина - за по-дебела гингива е удачна надстройка с по-висока гингивална част.
Две имплантатни надстройки с различна гингивална височина. По-голямата гингивална височина е по-удачна при по-дебела лигавица. Винаги е добре препарационната граница да бъде на нивото на венеца или малко над него - особено в областта на страничните зъби. Във фронталния участък е възможно естетиката да не е толкова добра, тъй като се вижда ивица метал, поради което там пък е удачно препарационната граница да се разположи леко субгингивално. От какво значение е къде се разполага прагът на имплантатната надстройка? Най-вече значение имат излишъците от цимент, които е необходимо да бъдат почистени, тъй като са основната причина за развитието на периимплантити. При разполагане на препарационната граница на около 0.5 милиметра под нивото на венеца обикновено почистването не представлява проблем; коренно различна е ситуацията при препарационна граница на 3 - 4 милиметра субгингивално! Тогава видимостта е много лоша и почти винаги остава излишък от цимент. Фосфатциментът донякъде се разтваря от слюнката и след време може един излишък да изчезне напълно - особено ако при забъркването на цимента не е добавен достатъчно прах, а има повече течност. Глазйономерните цименти се разтварят много слабо, а композитните цименти на практика са неразтворими. Всеки един излишък от цимент дразни механично меките тъкани и предизвиква възпаление, което не винаги се демонстрира клинично; освен това около цимента се задържат хранителни остатъци и микроорганизми, което допълнително влошава ситуацията. Възпалението напредва в дълбочина и след време е възможна костна резорбция с последваща загуба на импланта - късен провал, който е едно от най-неприятните и тежки усложнения в имплантологията. Поради това фиксирането на протезната конструкция върху импланта е ключов момент в имплантатното протезиране.
В много случаи - както този на горната снимка - прагът на надстройката е на нивото на венеца в някои участъци, а в други доста под или над него. От клинична гледна точка това представлява проблем - на горната снимка палатинално е налице около 3 милиметра мека тъкан над препарационната граница, което силно би затруднило почистването на излишъците от цимент при поставяне на короната. В специализираната литература излишъците от цимент се посочват като най-чест етиологичен фактор за развитието на периимплантити. Поради това е най-добре всяка една препарационна граница да бъде точно на нивото на гингивата във всеки един участък - което може да се постигне само с употребата на индивидуални надстройки.
Зъбната корона вече е циментирана върху имплантатната надстройка. Вестибуларно излишъците от цимент са почистени напълно; доколкото е възможно, тези излишъци са почистени и откъм палатинално, но винаги съществува риск почистването да не е на 100 % и да има останал малък излишък. Дори и минимален излишък създава проблеми в бъдеще. За да не се получават възпаления, производителите на имплантатни системи са разработили различни типове индивидуални надстройки, една от които е показана на схемата долу. Върху една стандартна надстройка се изработа преходно кепе, което може да бъде от титан или от цирконий, или от кобалт - хром молибденова сплав, от която се изработват скелетите за металокерамика. Това преходно кепе се циментира екстраорално върху фабричната надстройка, при което гарантирано не остава никакъв излишък от цимент. Зъботехникът има отлична видимост върху модела и с полирни гуми отстранява всички излишъци от цимента; ако преходното кепе е от цирконий, особено голяма здравина на връзката се получава при фиксация с двойнополимеризиращ композитен цимент. Това се дължи на транспаретността на циркония, която не е на 100 % както при пластмасите, но все пак една много голяма част от светлината преминава през кепето и допълнително активира полимеризацията на цимента - тогава здравината на връзката се повишава рязко. По коренно различен начин стои фискирането на метално кепе върху стандартна надстройка - то не е прозрачно и не позволява преминаването на светлината през него, поради което и не може да се задействат двете реакции на полимеризация на композитния цимент - химична и фотодинамична. Затова е удачно металните кепета да се фиксират с други цименти върху надстройките - например с фосфатцимент. Възможна е фиксация по методите на автогенната заварка, но силното нагряване на метала може да доведе до деформация на морзовия конус и промени в механичните качества на метала. Най-после, възможно е и кепето от метал да се завари със зъботехнически лазер към имплантатната надстройка, което е сигурен и удачен метод за свързване.
Имплантатна надстройка с преходно кепе от цирконий - на схемата то е оцветено в розово
Зъбни импланти Диоден лазер Нашият следващ семинар Зъб Имплантатни аналози и трансфери Зъбен имплант Щифтово изграджане
Имплантатна надстройка, при която надлежащата корона се задържа чрез завинтване. Възможни са различни комбинации - короната да се завинтва върху надстройката или върху самия имплант, но в най-общия случай идеята е да има възможност короната да се свали при наличие на проблем. Същевременно в този случай също може всички излишъци от цимент да се почистят идеално от зъботехника преди поставяне на протезната конструкция. Има обаче един съществен недостатък, който на горната схема е означен с червена звезда - зони на напрежение около отвора за завинтване на свързващия винт. Там керамиката завършва под прав ъгъл и по наши наблюдения много бързо се фрактурира под действие на дъвкателните сили. Нито една съвременна зъботехническа керамика не позволява завършване под прав ъгъл на короната - изисква се всички ъгли по протезната конструкция да са тъпи, над 90 градуса, или дори да има заобляне във всеки един участък. В областта на праговата препарационна граница единствено има завършване под прав ъгъл, но там в момента на фиксиране прагът приляга плътно към зъба (ако конструкцията е точна) и зъбната тъкан става едно пряко продължение на креамичното възстановяване - ъгълът от 90 градуса става 180 градуса, което на практика си е една парава линия.
Отворът за поставяне на фиксиращия винт се запълва с композит. Това може да увеличи донякъде здравината и да предпази от фрактури, особено при употреба на адхезивни системи за керамика преди апликацията на композита. Въпреки това обаче зоната около отвора си остава едно слабо звено в цялата верига имплант - абатмънт - корона или мостокрепител. Особено при многократни сваляния и поставяния отново се наблюдава разчупване на керамиката около оклузалния отвор.
Имплантатна надстройка от типа Hexed abutment - надстройка с хексагон. Този хексагон фиксира позицията на абатмънта в едва шест възможни позиции, докато при липсата му надстройката може да се затегне върху импланта в безкрайно много позиции - за сравнение погледнете надстройката на снимката долу. При какви ситуации е от значение това? Най-вече при работа с трансфери и аналози, при което се извършва обработка на абатмънта извън устата на пациента при лабораторни условия. Тогава зъботехникът извършва корекции на надстройката в определени участъци и поради това е необходимо абатмънтът да се фиксира в едно точно определено положение - в случая едно от шест възможни. При липса на хексагон това е на практика невъзможно - използват се различни пластмасови фиксиращи приспособления, но те не са толкова точни. Освен това е важно и имплантатният трансфер и лабораторният аналог също да имат такъв шестоъгълник - така вътрешният хексагон на импланта се трансферира без никакви отклонения върху гипсовия модел. Предлагат се и имплантатни трансфери и аналози без хексагон, но те се използват в клиничната практика изключително рядко - само при идеално пасваща форма на надстройката спрямо съседните зъби и антагонистите.
Имплантатна надстройка без хексагон. Тя не може да се фиксира в точно определено положение, което изключва работата с трансфери и аналози - необходимо е да се вземе отпечатък както при изпилен естествен зъб. При единични корони, при мостове с два до три мостоносителя по наши наблюдения общо взето клиничното време при работа с директен отпечатък или с трансфери и аналози е едно и също. При големи конструкции се спестява доста клинично време, тъй като осем или десет имплантатни надстройки е необходимо да бъдат изпилени до успоредност - това изисква поне два часа клинична работа. Същевременно точността на протезната конструкция е значително по-добра при работа с аналози и трансфери, особено при трансфери за отворена лъжица, шинирани в блок с метална опора и композит. Повече информация по този въпрос прочетете тук... Възниква логичният въпрос - защо тогава производителят предлага имплантатни надстройки без хексагон, след като тези с хексагон имат толкова големи предимства? След като се предлагат две технически решения, очевидно и второто има някакви предимства пред първото. Те се състоят в много по-добрата връзка, която се осъществява при надстройките без хексагон. При различни лабораторни тестове, проведени с електронен микроскоп, се установяват следните проценти - при solid abutment (виж на снимка по-долу) процентът на запечатване на цепнатината между импланта и надстройката се колебае в границите на 99 - 100 % - на практика платформата и надстройката са едно цяло. При надстройка без хексагон, но със свързващ винт този процент е около 88 - 90 %; докато при надстройка с хексагон имаме запечатване едва на около 78 - 80 % от цялата площ на контакт между импланта и абатмънта! При останалите 20 % от тази двуизмерна повърхност (разгърната под формата на конус в триизмерното пространство, в което живеем) остава цепнатина с всички негативни последици от това - бактериална инвазия, натрупване на хранителна плака и замърсяване с тъканни течности.
Надстройка от типа SCRP - Screw Cement Retained Prosthesis, която надстройка е патентована от д-р Йонг - Ку Хоо от Южна Корея. Тя се използва при протезни конструкции със смесено задържане - с цимент (който се използва при лабораторни условия) и с винт, с помощта на който протезата се захваща за имплантите в устата на пациента. За по-голяма яснота погледнете схемата долу. Идеята на д-р Хоо е хексагонът да бъде с по-малка височина, за да не пречи на изваждането на конструкцията - при такива надстройки са допустими отклонения до 20 градуса между осите на зъбните импланти.
Схема на протезна конструкция, при която има отклонение в надлъжните оси на имплантатите и надстройките. Хексагонът пречи на изваждането на такава една протезна конструкция.
Аналози и трансфери Връх Тодорка Камъни Клек
При надстройките от типа SCRP този проблем е донякъде елиминиран - те позволяват безпроблемно изваждане при отклонение в осите до около 20 градуса. Все пак обаче, производителят силно препоръчва такива протезни конструкции да се свалят от имплантите само при наличие на проблем, а не за стандартни хигиенни процедури. Причина за това е фактът че надстройката и имплантът се свързват по метода на студената заварка - при компресия на двата метала се задействат междуатомни сили, при което цепнатината между металите изчезва. Но това не може да се случва безкрайно много пъти с течение на времето - няма как да има идеална повтаряемост при повторни свързвания и разделяния на студената заварка. Причина за това са обемните деформации, които металите търпят при свързване и разделяне, в резултат на които при първа заварка връзката се осъществява почти на 100 %. При всяко следващо свързване и разделяне се губят най-малко по 20 % от площта на свързване, в резултат на което при петото или шестото сваляне на една такава протезна конструкция вече на практика няма никаква студена заварка. Не бива да се прекалява с профилактиката на такива мостове и корони; те трябва да се отделят от зъбния имплант само при реална необходимост от това!
Надстройки от типа Solid Abutment - те са едноотливни, еднокомпонентни и при тях връзката между импланта и надстройката е най-сигурна, най-плътна и най-трайна. Причина за това е предаването на силата от завинтващия ключ директно върху връзката между надстройката и платформата. При всички останали абатмънти има свързващ винт, който е необходимо да предаде силата върху надстройката, а тук такъв елемент няма - силата се предава директно без посредник. Недостатък на тези надстройки е невъзможността да се работи с аналози и трансфери, което затруднява клиничната работа при големи конструкции, а също и по-честото развинтване при единични зъби. Причина за последният феномен е големият екватор на надстройката - той действа като лостово рамо и дори при наличие на минимална ротация надстройката се развинтва. На пръв поглед парадоксален факт - уж връзката е най-силна, а честотата на развинтване е по-голяма? Все пак следва да се има предвид че студената заварка не е топла заварка, което я прави все пак обратим свързва елемент между металите - което е добре за денталната медицина, където всяко едно нещо трябва да се прави така че да може да се развали при необходимост в бъдеще. Така че при една повтаряемост на ротацията на надстройката тя в един момент се разхлабва от импланта - а в условията на устната кухина по време на дъвчене има всички предпоставки за огромна повтаряемост. Известно е че всеки един човек извършва от 1 до 10 милиона дъвкателни цикъла годишно; дори при наличие на минимален предварителен контакт или артикулационен блокаж има тенденции към ротация на короната. Същите условия са налице при подвижност в областта на съседните зъби вследствие на увреден пародонт, при вредни навици или вследствие на напрежение при поставяне на протезните конструкции. При мостове проблемът с развинтването на solid abutment не съществува - дори и при наличието само на два мостоносителя те се блокират взаимно и ротация е невъзможна. Според много изследователи в областта на имплантологията това развинтване не представлява недостатък, а предимство на надстройките от този тип. Причина за това тяхно мнение е отсъствието на свързващ винт, при което няма как този винт да се скъса вътре в импланта - което си е вече тежък и неприятен проблем! Единствено се наблюдава разхлабване на надстройката, което технически се коригира много по-лесно от отстраняването на скъсания винт.
Надстройки от типа shapable abutment - те са предназначени за индивидуална обработка при лабораторни условия. Поради това са и по-масивни, за да може зъботехникът да отнема повече метал там, където е необходимо. Няма фабрично оформен праг - прагър се оформя при лабораторни условия и следвателно не е толкова добре полиран колкото този, получен при фрезоването на надстройката на цифров струг. Надстройката на горната схема вдясно не намира толкова широко приложение, тъй като при нея също няма фиксиращ хексагон и следователно тя не може да бъде поставена в едно точно опрделено положение. За нейното фиксиране е необходим пластмасов лабораторен ключ, чиято точност не винаги е задоволителна. При минимални корекции обаче клиничните резултати при такива надстройки също са добри.
Различни типове ангулирани имплантатни надстройки - тип А и тип В. При тип А оста на англуацията е насочена към страната на шестоъгълника, а при тип В - към неговия ъгъл. По този начин при наличие на фиксиращ хексагон с шест ъгъла една надстройка има цели дванадесет позиции на англуацията - ако се използва надстройка тип А или тип В. Всичко това е от голямо значение за протезирането - особено при единични импланти и наличие на два съседни зъба положението на надстройката може да се фиксира максимално прецизно, така че да отстои на оптимална дистанция от зъбите.
Цикатризиращи винтове или гингивални оформители, или сулкусформери. Наричат се още и оздравителни винтове. Те се поставят преди да се фиксира имплантатната надстройка, в случай че е необходимо да се извърши някаква корекция на меките тъкани около всеки един имплант. Възможно е да се поставят и непосредствено след завинтване на зъбния имплант, при което се получава добро оформяне на меките тъкани още на първия оперативен етап.
В много случаи като цикатризиращ винт може да се използва и самата надстройка. Както вече стана въпрос, тя също има гингивална част, която се адаптира към венеца около всеки един имплант. Особено при имплантатен блок това осигурява един сигурен и предвидим лечебен резултат. Колкото повече импланти са свръзани в един имплантатен блок, толкова по-малка вероятност има от провали и усложнения. Това важи особено за клинични случаи с дъгова и ъглова стабилизация - това рязко повишава успеваемостта в имплантологията. Причина за това е взаимната стабилизация на имплантите, при което дори и импланти с малък размер могат да се натоварват функционално бързо - от порядъка на 24 часа до няколко дни след поставяне. Същото важи и за импланти, поставени с недостатъчен въртящ момент (торк) в костна тъкан с недостатъчна плътност, или за импланти с голям обем костна пластика около тях. При всички тези случаи единичният имплант не е добре да се натоварва имедиатно, докато при много на брой импланти ранното функционално натоварване стимулира остеогенезата. На горната снимка са показани импланти непосредствено след поставяне, върху които веднага са фиксирани имплантатните надстройки. Около последните се обшива зъбният венец и се изчаква оздравителен процес. На същото посещение понякога се изработват и временните протезни конструкции - както беше и при клиничния случай на снимката горе, тъй като се касаеше за горни фронтални зъби и пациентът не желаеше изобщо да има период, в който да бъде без зъби. В този случай това беше възможно, тъй като се касаеше за имплантатен блок.
Морзов конус Лицево - челюстна хирургия Електронен магазин за дентални материали Градове в България
Зъбният венец е обшит около имплантатните надстройки, които в случая изиграха ролята на гингивоформери
Оздравителният период е преминал, вижда се добре оформената гингива. В някои участъци имплантатните надстройки са изпилявани - една имплантатна надстройка може да се пили без никакъв проблем там, където е необходимо, единствено в областта на прага не е добре да се извършва преоформяне. Прагът на повечето имплантанти надстройки е оформен фабрично при производствени условия, което няма как да бъде извършено със същото качество при клинични условия или в зъботехническата лаборатория.
Зъбен имплант след сваляне на цикатризиращия винт и преди фиксиране на имплантатната надстройка. Вижда се отличното състояние на меките тъкани. Според много автори причина за това състояние е биологичната връзка между импланта и надстройката - при нея няма цепнатина между двете метални повърхности, съответно няма никаква възможност за бактериална инвазия от устната кухина. Поради това и връзка от такъв тип се нарича биологична връзка.
Биологична връзка Гингивални оформители Зъбен имплант Абатмънт Градове в България Зъбни импланти Следдипломно обучение
Индивидуални имплантатни надстройки, които за момента са най-доброто решение, въведено в областта на имплантологията. При тях препарационната граница е изнесена на нивото на зъбния венец, което прави почистването на излишъците от цимент много лесно. Самата надстройка е двукомпонентна; състои се от две части, които се свързват с цимент при лабораторни условия.
Студена заварка Цикатризиращи винтове Имплантанта супраструктура Композити Градове и села в България Зъбни импланти - информация и възможности
Удачно е гингивата около имплантатните надстройки да се обработва с диоден лазер - но единствено при необходимост от по-малки корекции. При нужда от по-обемни корекции отлична работа върши керамичният турбинен пилител - tissue trimmer. Той отнема бързо и ефективно част от меките тъкани, като същевременно осигурява адекватна хемостаза. Диодният лазер изисква по-продължителна употреба и силно загрява тъканите, което не е много добре за зъбните импланти. В същото време положителен ефект на диодния лазер е стимулирането на оздравителния процес и бактерицидното действие, което липсва при керамичния пилител. Поради това най-добре е двата метода да се комбинират - първоначално да се разкриват тъканите с керамичен пилител, а впоследствие да се извърши детайлно дооформяне с високоенергиен диоден лазер. Още по-добре е да се използва за целта ербиев лазер, но цената на такива апарати все още е доста висока.
Значителна разлика между надлъжните оси на различните имплантатни надстройки. Такова отклонение би могло да доведе до прекалено изпиляване на надстройките, намалена контактна площ за цимента и опасност от разциментиране на протезната конструкция. Понякога е удачно такива конструкции да се задържат чрез завинтване - всичко зависи от преценката на лекуващия дентален лекар относно всеки един клиничен случай.
Имплантатни надстройки, готови за отпечатване. В този случай те са почти идеално успоредни, което силно улеснява изработката на мостовата протезна конструкция. В този случай надстройката остава със силно запазен обем, което намалява вероятността от разциментиране на бъдещия мост. Единствено преди фиксиране на моста е необходимо да се награпави полираната метална повърхност, тъй като нито един цимент не осигурява достатъчно надеждна връзка с полирана метална повърхност. Награпавяването е удачно да се извърши с диамантен пилител с голям размер на частиците. След това короната или мостокрепителят се циментират върху имплантатната надстройка; циментирането е удачно да се извърши с фосфатцимент ако конструкцията е металокерамична. Фосфатциментът осигурява много голяма здравина на връзката при грапави метални повърхности; ако конструкцията е циркониева, тогава здравината е по-голяма при композитните цименти. Това се дължи на транспарентността на циркониевите конструкции, която е по-добре изразена при по-малка дебелина на циркониевия скелет. Особено голяма здравина се осигурява при циментиране на циркониевата протеза съгласно адхезивния протокол: ецване, нанасяне на метален адхезив върху надстройката и керамичен адхезив върху короната по нейната вътрешна повърхност и последващо циментиране с композитен цимент. Wolf, Bindl, Schmidlin et ale (2008 година, International Journal of Oral and Maxillofacial Implants) при проведено проучване са установили че при такъв протокол на циментиране устойчивостта на циркониевата корона срещу фрактури рязко нараства - очевидно ахезивното циментиране предпазва короната от микродвижения, които биха могли да доведат до фрактуриране на материала след известен брой дъвкателни цикли.
Обработка на меките тъкани около една имплантанта надстройка с високоенергиен диоден лазер
Мост от металокерамика върху имплантатни надстройки. Виждат се металните прагове в страничния участък
Градове в България Рила планина Рилски езера Черно море Електронен магазин - функционален модул Стоматологични материали
Циркониев мост върху имплантатни надстройки
Българският имплантологичен портал Информация за зъбните импланти Зъб Зъболекари в България Дентален туризъм
Единични циркониеви корони върху импланти и естествени зъби
Металокерамични корони върху импланти в областта на горните фронтални зъби. В областта на долните фронтални зъби също има изработени металокерамични корони, които подлежат на смяна
Гингивоформери Имплантатни супраструктури Черно море Зъбни импланти Кариес Аналози и трансфери Зъбен имплант
Металокерамични мостове в страничния участък. Фронталните зъби са изградени директно с композит.